Начинаещи в планината
Общи бележки
Това изложение няма за цел мотивирането на бъдещи планинари. Няма да излагаме обстойно "екстрите" на планината. Всеки знае, или е чувал, за предимствата на чистия въздух, активния отдих, движението, здравословния климат, природните гледки и необятни пространства; или че фактът на покоряването на един връх няма само буквално значение; или че общуването с природата предлага по-различни удоволствия от тези в ежедневното свободно време или на ежегодното морско летуване.
Надяваме се да задоволим тук любопитството и нуждите на тези, които имат не много богат опит, но се интересуват от планините и пешеходния туризъм. На тях ще дадем няколко практически съвета, които ще им бъдат от полза за приятното и безопасно пребиваване в планината.
Твърде често, опасностите, които грозят планинския турист се преекспонират. Истината е друга. Пребиваването в планината, само по себе си, не е опасно. Поне не е повече опасно отколкото напр. пребиваването в града, въпреки че мнозина биха изказали противоположно некомпетентно мнение. Навсякъде е възможно да се стигне до инциденти – трудова злополука на работното място; транспортно произшествие в града; ухапване от куче на село; удавяне при риболов или летуване на море; травми от падане при излизане от питейно заведение и др. Изводът, който се налага е, че не е опасно пребиваването на дадено място. Опасно е несъобразяването с даденостите, с условията, които са му присъщи. В планината причините за нещастие не се коренят в нейните обективни дадености, а са далеч по-субективни и тривиални – най-често невисоката дисциплина и избора на неподходяща екипировка.
На планина не се ходи сам
Необходими са минимум трима души. Дори за опитни туристи са опасни самостоятелните излизания. Само един инцидент – напр. травма на крак поставя туриста в безизходна ситуация – изключително затрудненото (или невъзможно) придвижване и липса на някой, който да потърси помощ.
Избор на маршрут или поход
Необходимо е да се съобразят физическите възможности с продължителността на преходите, метеорологичната обстановка, пресечеността на релефа и т.н. тоест с трудността на похода.
Два са подходите:
  • Избор на маршрут, който да бъде изминат – т.е. да се организира поход
  • Присъединяване към организиран поход
В първия случай помощ може да се почерпи от по-опитни туристи, пътеводители или туристически сайтове. Препоръчваме архива на Клуба по пешеходен туризъм към този сайт, където са упоменати маршрутите на проведени походи и категорията им на трудност.
Екипировка
Минимално необходима:
  • Раница – туристическа раница (с носеща шина или самар) с различен обем – 60, 75, 95 литра.
  • Обувки за прехода – кожени, с нисък ток, обхващащи кокалчетата на глезена, с груб и едър грайфер. Обувки от типа на маратонки, джапанки, сандали или дамски боти с висок ток са крайно неподходящи за преход. Желателно е обувките предварително да са намазани с течен парафин, вазелин или с пача/гъша мас.
  • Чорапи вълнени – дебели чорапи, които се носят и през зимата, и през лятото. Причините са, че:
    • вълната дори мокра задържа топлината
    • уплътняват крака в обувката, което намалява риска от пришки; явяват се още една подложка – кракът се подбива по-малко.
  • Чорапи памучни – поставят се под вълнените чорапи, защото по-малко дразнят кожата.
  • Облекло за прехода – недебели, но ветроупорни яке, панталон или гащеризон. Препоръчително е да са и водоустойчиви. През студените месеци не се препоръчват трикотажни дрехи и джинси. Трикотажът пропуска вятъра, а джинсите стават ледено студени.
  • Бельо – естествени материали (памук, вълна), защото попиват по-добре потта и не дразнят кожата.
  • Пуловер – по-добре са два тънки, отколкото един дебел.
  • Топла връхна дреха – за почивките, вечерта и ранната утрин.
  • Дрехи за хижата – свободен избор.
  • Обувки за хижата – свободен избор, но без обувките от прехода.
  • Шал, шапка и ръкавици – носят се винаги, независимо от сезона.
  • Калци (гетри, калцуни, гамаши) – задължителен през зимните месеци атрибут. Представлява цилиндрично зашито парче плат (във формата на ръкав), с ластици в краищата и стреме в долния край. Нахлузва се върху панталона за прехода и върху обувката, като стремето минава под нейния ток. Предпазва от влизане на сняг и кал в обувките.
  • Дъждобрани – за човека и за раницата. При валеж най-важното е да се запази сух багажа.
  • Слънчеви очила – носят се независимо от сезона.
  • Документи и пари
  • Шише за вода – пластмасово
  • Електрическо фенерче - с резервни батерии и крушка
  • Лекарства от първа необходимост
  • Храна
Допълнителна:
  • Карта, компас, пътеводител
  • Въже
Храна
Чистият въздух и физическото натоварване изострят апетита. Изискванията към храната са: необемиста, нетежка, трайна, висококалорична. Желателно е да се преустановят за периода на прехода диетите за отслабване. Изключително редки са случаите турист да се завърне от планината напълнял.
Подходящи за туризъм са следните храни: сухи колбаси; консерви; "твърди" зеленчуци и плодове; сухи супи и други подобни полуфабрикати; сладка; мед; шоколад; бисквити; сухи сокове; маргарин; маслини; кашкавал; сирене; сухари; хляб;
Подреждане на раницата
Всичко се поставя в полиетиленови торбички. Неежедневните вещи се поставят на дъното на раницата, тежките се поставят в максимално високо положение, като върху тях се поставят единствено вещите, които могат да се повредят (хляб, сухари) или могат да повредят останалите (маргарин). Откъм гърба се поставят меки материи (дрехи) и се внимава нищо да не убива. Във външните джобове на раницата се поставят вещи към които е необходим бърз достъп – дъждобран, сандвичи, карта, компас, фотоапарат.
След като раницата се изпълни, ремъците се прогонват по такъв начин, че тя да стане възможно най-удобна. Необходимо е да се има предвид, че хлабавите ремъци водят до претърквания и охлузвания по кожата, а прекомерно стегнатите затрудняват кръвоснабдяването на ръцете и краката.
Придвижване в планината
Темпото трябва да бъде умерено. Бързото придвижване (на откоси), комбинирано с по-чести и големи почивки предизвиква по-голяма умора отколкото умерения ход.
Стъпва се на цяло ходило и при слизане, и при изкачване. Когато склонът е стръмен или приплъзва, глезените се завъртват и се стъпва с вътрешната част на ходилото, като се закантва т.нар. елховидна стъпка. Когато наклонът е много стръмен, вместо изкачване или слизане право нагоре или надолу се практикува придвижване косо по склона, т.нар. траверсиране или движение на зиг заг, т.нар.серпентини
При участие в организирани туристически групи самоволното избързване пред водача или изоставане след спасителя е забранено. Нарежданията на водача се изпълняват безпрекословно.
Маркировка
За удобство на туристите с неголям стаж туристическите маршрути са маркирани. В планината придвижването става само по туристическата маркировка. В зависимост от това дали указва лятна или зимна пътека тя бива два вида:
  • Лятна (лентова) – триивичест по хоризонтал квадрат с размери 10х10 см. Горната и долната ивици са бели (или жълти) и показват, че маркировката е туристическа (горските и ловните маркировки са двуивичести). Средната ивица е с различен цвят за различните маршрути. Места, където се срещат няколко маркировки с различен цвят представляват кръстовища на пътеки.
  • Зимна – метален кол на жълти и черни хоризонтални ивици. Поставят се на места с липсваща или намалена лавинна опасност. През зимата придвижването става единствено по зимните пътеки. При мъгла, това също е за предпочитане, защо коловете се забелязват по-лесно.
Ориентиране
  • С компас – буквите N, S, E, W са съответно север, юг, изток и запад
  • По слънцето – при изгрев то е на изток, при залез е на запад, а в 12 часа - на юг.
  • По полярната звезда – тя се намира винаги на север.
Опасности
  • Мъгла – опасност от изгубване. Да не се тръгва.
  • Тъмнина - опасност от изгубване. Да не се тръгва без електрически фенерчета и опитен водач.
  • Силен валеж - опасност от изгубване. Понижава се тонуса на групата, а се увеличава вероятността от допускане на грешки.
  • Заснежаване или заледяване – опасност от подхлъзване.
  • Голяма снежна покривка – опасност от затъване в преспи или падане на лавина.
  • Каменопад – при преминаване през сипеи да не се скача от камък на камък, а внимателно да се прехвърля тежестта на тялото.
  • Къпане във високо планински езера и реки – поради ниските им температури съществува опасност от простудни заболявания, спиране на дишането или на сърдечната дейност.
  • Животни – чисто теоретична. По принцип избягват човека. Единствената вероятна хипотеза е разсеян турист да настъпи заспала змия. И обратно.
  • Слънчево греене – в планината слънцето пече по-силно отколкото на морето. Съществува опасност от изгаряния и от снежна слепота.
  • Мълния – при наближаваща гръмотевична буря, е най-удачното поведение е напускането на билните части и избягването на самотни дървета.
  • Участниците в похода – лоша дисциплина, самоволни действия, разкъсване на групата, изгубване на турист, апатични състояния в следствие на стрес или преумора, стремеж към себедоказване, допускане на безразсъдни действия, невнимание и подценяване на опасностите, употреба на алкохол и др.
Опазване и възстановяване на природата
В планината няма кошчета и организирано сметоизвозване. В определен момент отпадъците се превръщат в съществен проблем и за самите хижи. Затова всеки турист е нужно да съхрани собствените си отпадъци с неестествен произход и да ги изхвърли в най-близкото населено място при слизане.
Желателно е намерените по пътя отпадъци, паднали случайно или оставени от недобросъвестни туристи също да се събират и изхвърлят.
Трябва да се внимава с паленето на огън – той да се обезопасява, а накрая добре да се изгася.
В планината не е разрешено, а в повечето случаи дори е забранено нанасянето на щети на флората и фауната. Много голяма е вероятността, при късане на цветя или билки от неспециалисти, да се увреди някой защитен вид или ендимит. Същото се отнася и за лова и риболова.
Връзка с Планинска спасителна служба
www.pss.bglink.net